Aug 8, 2019, 6:56 AM

Акапела за хляба 

  Poetry » Phylosophy
651 11 21

АКАПЕЛА ЗА ХЛЯБА

 

Картини, скрити в паметта,

до днес не са ми дали мира 

светът потънал в суета,

как изход в тъмното намира?

 

Среднощ зад стръмния превал
прииждат огладнели птици.
И някой дълго е орал,
след него друг е сял пшеница.

 

Олекнала от страх и злъч,

земята сутрин пие огън.

А слънцето подписва с лъч

победния ферман на Бога,

 

И мелничарят беловлас

надипля бавно хоризонта.

А житото с изронен клас

бродира синята му роба.

 

Жужат, препили с гроздов сок,

пчели в небесните завеси.

И лесно ще повярвам в Бог,

когато някой хляб е месил.

 

И ако отчупя  скришом    

препечената му коричка,

да питам вече е излишно,

защото друг е казал всичко.

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??