Ако бие в очите тревогата –
ако силите бавно напускат те,
ако няма искра след тегобите,
ако лед е душата, изкуствен си.
Ако твоите длани треперещи
са избрани от някого в тъмното,
ще ги хванеш и мир ще намериш,
изкачила дилеми – от стръмните.
Ако всяка любов се повтаряше,
този свят ще замине на кино.
За какво до ядро ни изгаряше
нас страстта, разпиляна след вино? ...