Ако повярваш, че си силен.
Ако целунеш я сега.
Ако напишеш стих лекокрилен.
Ако прочетеш ѝ го в нощта.
„Ако, ако...” – тази дума лепне
и залъгва пишещата ръка –
тя смущава се и трепне,
повтаряйки „Ако това… ако сега…”
Акотата задръстват простотата,
замирисват, сякаш са с друго ударение,
и вместо да ти е леко на душата
и да живееш в неведение… ...