Вятър ако бях, ще галя всяка фибра твоя,
в косите отмалял ще се опивам,
от всяка нежна гънка в зноя
чаровност и ухание отпивам!
Роса да бях – ще те окъпя
и всяка част ще ти целуна!
За да ми станеш все по-скъпа
от всяка лятна вечер лунна!
Пръст да бях, аз твойте стъпки
ще пазя като свиден спомен!
Като напролет нежни пъпки,
като любовен стон отронен... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up