Пристигна ми на помощ дама свежа,
затече се, ръка подаде даже.
- От хляба свой, дете, ще ти отрежа...
Не можех, гладна бях и как да и откажа...
Притисна го към топлата си гръд.
И клисав беше той, и малко твърд,
... усетих как ме галеше земята,
уверено се движеше ръката...
Опитомен издъхна ножа,
подаде ми филията корава.
Помислих си, че ако има втора „кожа”
и нея безвъзмездно ще раздава.