Аз няма вечно да съм ти обиден.
Не зная да прощавам грехове.
Дори, когато спя не съм невинен, 
а буден не подвивам колене. 
Така, че се разделяй със вината!
Внезапно, като мигване с око.
Постлал съм ти уюта на душата си, 
познала те в доброто и във зло. 
Макар и да горчи онази мъка,
която спомени ще носят до сълзи, 
протегнала ръка, я свий в юмрук 
и болката до болка ударѝ! 
Естествено, че някак си безчувствени, 
претръпнали от време на печал, 
със тебе ще си бъдем малко чужди 
или живота ни отново ще е цял... 
Прегръщам те до синьо. И от страх, 
че мойта топлина ако изчезне, 
не ще те стопля никога така, 
защото пред ръцете ми ще има бездна... 

Стихопат. 
©Данаил Антонов 
05.03.2023