Ти си ми Миналото и Настоящето,
Светлината, Надеждата, Тъжния стон,
Близкото, Привличащото, Искрящото
и Далечното, и Хвъркатия кон...
Ти си ми Бъдещето. Всички тревоги.
Всичките грешки. Избрания Път.
Ти си Сълзата. Псувнята към Бога.
Изгорелите мостове след мене димят...
Ти си ми Спътница. Ти си Жената.
Халки не ни трябват, сърце щом гори.
Колко са стъпките, до болка познати?
Колко са грешните кой ще брои?
Ти си ми Радост. Ти си Тъгата.
Денем Разпятие. На съня ми пък - Стража.
Даряваш ми нощем мъзга от лозата.
На твойте ластари аз пък съм пажа.
Благодаря ти, Любима, за това, че те има!
Само внезапно не късай със мене!
Ти си ми Топлото в хладната зима!
Ако изчезнеш... Севернякът ще стене...
© Красимир Дяков All rights reserved.