Ако миг дори не мога да заплача,
то очите ми - реки пресъхнали -
ще се взират отчаяно в здрача,
в силуети и сенки настръхнали...
Ако миг дори не мога да мечтая,
то душата ми - амфора празна -
ще се свива самотна в Безкрая,
безнадеждно, жестоко наказана...
Ако миг дори не мога да обичам,
за какво са ми другите мигове?
Ще живея съвсем символично,
докато Старицата с Косата пристигне...