Feb 17, 2008, 12:32 PM
Ако мога времето да върна
Една мечта недостижима,
красива и така ранима,
дълбоко в мен те пазех като тайна свидна,
но в миг с криле на вятър ти отлитна.
Да мога времето назад да върна,
до теб да бъда пак, да те целуна и прегърна.
Далеч отнесе те съдбата
и шепот не дочувам в мрака.
Душата ми, самотна лодка без платна,
без бряг се лута, тъжна и сама.
Не мога времето назад да върна,
не си до мене днес, да те целуна и прегърна.
красива и така ранима,
дълбоко в мен те пазех като тайна свидна,
но в миг с криле на вятър ти отлитна.
Да мога времето назад да върна,
до теб да бъда пак, да те целуна и прегърна.
Далеч отнесе те съдбата
и шепот не дочувам в мрака.
Душата ми, самотна лодка без платна,
без бряг се лута, тъжна и сама.
Не мога времето назад да върна,
не си до мене днес, да те целуна и прегърна.
© Вероника Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Настръхнах...
Продължавай само напред,
независимо, че понякога
раздялата е мотива да напишеш
нещо толкова тъжно и красиво
-
Поздрав и от мен
-
Благодаря на всички за милите думи!
-
Прекрасен стих,минал през сърцето ти!Поздравления!
-
Когато някой си отива оставя едно ранено сърце и душа раждаща прекрасни стихове!Прекрасен стих!
-
Хубав стих!
-
Поздрав за хубавия стих,Вероника!
-
Прекрасно е!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с обич, Вероника.