May 19, 2009, 11:03 PM

Ако можех времето да върна 

  Poetry » Love
1063 0 3

АКО МОЖЕХ ВРЕМЕТО ДА ВЪРНА

 

 

 

От нейните устни отрова отпивам,
целувките ù страсни ми горчат
и вечер, когато при нея отивам -
нозете ми сякаш по тръни вървят.

 

 

Когато на прага тя ме посреща -
помита виелица мойте мечти...
и скришом поглеждам през пътя - отсреща
с надежда - да зърна твойте очи!

 

 

Прозореца виждам, как свети във мрака
и там, зад пердето, си сигурно ти!
Кого ли сърцето ти трепетно чака,
а моето - болно в гърдите тупти...

 


Сега, ако времето можех да върна,
не бих тъй жестоко сгрешил.
Не нея - а тебе щях да прегърна -
не бих младостта си опропастил!

© Даниела Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??