Ако можех с докосване
да създавам светове,
щях да съм като Бог.
Щях да бъда единствена,
наричана още... Ех, любов!
Дъждовни облаци, реещи се
в безкрайното синьо небе.
Ако можех чрез словото
да говоря, щях да бъда безмълвна,
защото в тишината живеят
въпросите на отговорите.
И обратно.
И така до края.
Замълчи за миг и ще ме разбереш.
Ако можех да прощавам така,
сякаш не давам прошка,
а показвам на слепия - звездите,
щях да бъда ангел.
И чистата, неопетнена истина.
Щях да съм най-жива между живеещите.
Ако можех чрез болката
да те науча на щастие,
щях да ти кажа,
че тя е като хляб.
Трудно се преглъща - залък по залък,
почти винаги в комбинация с вино.
Това е цената,
която си плащаш
за обичането.
Ако можех да ти изпея песен така,
както душата ликува,
щях да бъда птица.
Щеше да ме наричаш Свобода.
И щеше да си имаш семенце,
от което да поникне мечта.
Единственото,
за което трябва да се молиш,
е време.
И да знаеш, че животът ти
е книга с чисто бели корици
и милиони празни страници.
Аз просто се отбих,
за да ти кажа нещо последно...
Ако можеше да видиш отвъд
своите кални пръсти,
щеше да знаеш само едно.
В деня, в който си получил
своя живот,
диханието и книгата...

Бог ти е оставил и перо.