Ако можеше тъгата да говори,
би разказала за свойте грехове –
на сърцето ми за всичките неволи,
за обвивката от мъртви ледове.
Уви, тъгата ми роди се глухоняма,
вътре в мен... във болна тишина.
Прегърнах я – тя беше нежелана,
да я обича, никой друг не пожела.
Горчива обич в самотното мълчание...
ако можеше тъгата да говори,
на света за безразличното незнание
би простила... и за всичките неволи.
© Или Дадарова All rights reserved.