Затварям аз очи и в миг светът потъва цял във мрак.
Съмнение прекъсва моите мечти:  Дали без теб ще бъда жива пак?
Ако не мога твоя глас да чувам, как ли животът ми ще преминава?
Няма да има кой да ме разсмива ми се струва и болката със думи той да притъпява.
Ако не мога повече да те докосна, няма веч да чувствам топлина,
а само болка смъртоносна от липсата на твоите ласки през нощта.
Но най-страшно би било, ако в очите не мога пак да те погледна.
В тях едно момиче се е влюбило и тях ще обича до последно.