Затваряш ли вратата?!
Прости ми, закъснях...
Пусни поне душата,
но заключи отвънка онзи черен грях!
Пусни я, нека влезе,
нека ти разкаже как живях...
От болката ти нека вземе
и на нейно място да ти подари от моя смях...
И сълзите ще изпие,
ще заличи и спомена за мен!
Усмивката ми топла от сърцето ще изтрие,
ще те погали полъхът на самотата - все така студен! ...