Това не е написано за тебе, който
закача съвестта си вечер във антрето
и си облича другата, за вкъщи.
Не е и четиво за теб, прикрития,
издялал бръчки по душата и лицето си,
защото и наяве, и насън му е намръщено.
Това е за онези, дето все забравят времето
и го дописват в някой влюбен послеслов,
за неспасяемите романтични странници,
в чиито топли длани цветна лудост зрее
и затова навярно пишат думи за любов...
Ако не ти понася, скъсай тази страница.