Ако нещо в мене се пречупи
и важното – неважно стане:
Да ми е все едно къде се губиш,
да не боли, ако те няма...
Погледът ти да не ме вълнува
и думите ти нищо да не значат...
С дъжда навън да не тъгувам
и в нощите самотни да не плача...
Да чезнат мечти и надежди,
като снежинки, докоснали длани,
да замръзнат и капките нежност
в интимния хлад помежду ни...
И както сърцето в ритъма стрóен
с отмерени удари бие,
всичко, което със тебе билó е,
без скрупули то ще изтрие...
....
След време, ако любовта възкръсне,
(със себе си съм пак наясно),
от толкова отломки пръснати
не ще намери във душата място!
© Арина All rights reserved.