Ако някога

lubitel (Любител)
18 76

Aug 25, 2009, 8:06 PM

Poetry » Love

816 0 3

Ако в грохот на буря свирепа,

щом пороя раздира небето

и смразява светкавичен стон,

аз при тебе подиря подслон,

ти бъди там.

И когато в поредната битка

ще се втурна, рискувайки всичко,

във тревожната нощ преди боя,

ми е нужна подкрепата твоя,

ти бъди там.

Щом във нервния делничен ритъм

уморен, отегчен, апатичен,

да не хлътна във блатото само

е достатъчно твоето рамо,

ти бъди там.

Не, не искам съратник в борбата.

Аз съм мъж – не ме плаши съдбата.

Пò е истински смисълът сякаш,

като знам, че си там и ме чакаш...

Затова бъди там.

А ако някога душата ти лека

се почувства самотна и крехка,

и потърси крила в любовта,

ще усетиш... Тогава ела.

Аз ще съм там!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

azura_luna (Петя Стефанова)

2009-11-17T10:05:39+02:00

Подслон от суетността, от лицемерието,коварството,дава само сърце ,което обича...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2009-08-26T10:50:03+03:00

Здравей,Любител, много, много ми хареса твоя стих. Поздрави сърдечни! Благодаря ти за сътвореното... До следващо откровение
nellnokia (Нели Господинова)

2009-08-25T20:38:27+03:00

Не, не искам съратник в борбата.
Аз съм мъж – не ме плаши съдбата.
Пò е истински смисълът сякаш,
като знам, че си там и ме чакаш...

Много, много ми хареса...