Ако някой ден
сваля обвивката
на бляскавото лустро
и без слова
обсебя мисълта ти,
ще бъдеш ли
пак същия?
Ако заболи
от истината
в капките дъждовни
попили влагата
от извора,
ще останеш ли
пак същия?
Ако след есенния
листопад
по кожата се
се впие сянката
на миналото,
ще се умориш ли
да си същия?
Ако изтрия
съжалението всекидневно
и събудя егоиста
в себе си,
за да докосна
свободата,
няма да си
същия!
© Надя Вълканова All rights reserved.
а после същите оставаме.
И само времето в очите ни подсказва,
че вечността е променена...