Ако някой път помислиш за мен,
но болката спомена пропъди,
забрави ме пак както онзи ден –
на самота без вина ти ме осъди.
Ако ли поискаш да ми пишеш,
без много да мислиш, ми пиши,
да знам, че още за мен дишаш
и не си забравила онези дни...
© Никица Христов All rights reserved.