Не умирай, щурче, че цикадите пъплят в нощта
и пилят сетивата ми с тежки ръждясали лъкове.
Не потъвам в съня като в мека любяща вода,
а препъвам нозе по горещите камъни в пъкъла.
И бучат гласовете на идващи страшни беди,
мелодичната нежност настръхва с бодли таралежови
и ме блъска към бездната. Само че няма звезди,
а зловеща тъма, след която умира надеждата.
Как със голи ръце да възпра този дяволски звук?
Стърже право в душата ми грозният марш на победата.
Имам право да вдигна в протест деликатен юмрук,
ала кой ще го види, когато сърцата са ледени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up