Ако от мен изчезнеш като цвете да гониш сенките на ветровете -
в гърдите ми ще зейнат люти рани и зима посред лято ще настане,
цвета да брули - плод невързал - още в градината на мойте бели нощи.
Ако изчезнеш, слънцето ще падне на спомена в обятията хладни,
където ще почиват вкаменени усмивките - трендафили сразени,
и ти - царица - в моя сън довчера ще се превърнеш в някаква химера.
Ако изчезнеш, вятър ще полъхне и чернозема плоден ще пресъхне
във моите гърди, където беше посята ти, с очите си - череши,
където със лъча на мойта мисъл като художник смел съм те изписал.