Ако се завърнеш -
не зная,
ще намериш ли някого ти,
само книги в празната стая
и отключени всички врати.
Няма кой самотата да вземе
и покоя с вик да срази.
Отшумяло е бързото време
тишина по стените пълзи.
Късно е и в тъмната стая
лунен лъч върху пода видях -
сякаш звънна дошъл отдалече
твоя нестихващ смях.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.