Ако си сам, превърни самотата в свой приятел

и ето, че сте двама...

Колко по-добре е да имаш събрат по съдба,

да е част от твоята сълза,

половината от тъжната усмивка,

онази цинична нотка във смеха,

да е прегръдката, в която заспиваш

и празният поглед, с който ти отвръща...

Незабравим приятел е този,

който винаги викаш,

каниш в себе си

и така сядате на маса,

ти и тя - вярната приятелка до смъртта...

Самотата, щом дойде,

става й удобно и гостува дълго,

от твойте мъки се храни,

а от сълзите се напива

и поръчва още - озверена,

а ти, понеже си сам и ти трябва приятел тъй много,

отваряш менюто пред нея...