Аз не идвам във храма ти често,
но нали уж те нося в сърцето си...
Не познаваш ни всичките, Господи,
нямаш време дори и за себе си.
И молитви не зная... Очите ми
не умеят да гледат виновно.
Само аз да обичам... Не стига ми.
И удобно е там на високото...
Нека други за прошка да молят,
нека други да коленичат.
Ако тебе съм чакала, Господи,
ще забравя дори да обичам.