Mar 1, 2009, 11:41 PM

Ако вратата тихо притворим... 

  Poetry » Other
741 0 2

"Не зная докъде ще имам сили
по този път, любима, да вървим!..."

 

Посветено

 

 

Ако все пак случи се някога

друг път някой от нас да поеме,

нека с тебе не се нараняваме.

Едно нещо аз ти обещавам:

 

Да направя жертвено ложе

за парчетата разбито сърце

и хилядите очи да положа

на умъртвените си мечти.

 

Със ситни бисери ще ги обвия

от пресъхнали бъдещи сълзи.

С нежен воал ще ги зaвия

от спомените за миналите дни.

 

Нека да не търсим оправдания

от измъчени, скърцащи думи.

Нека не си крещим обвинения

и тежки проклятия помежду ни.

 

След себе си да затворим тихо вратата

на другата душа, вече необичана.

Начини на връзка в забрава да останат

и стихове, какво било е, да не изричаме...

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??