"Не зная докъде ще имам сили
по този път, любима, да вървим!..."
Посветено
Ако все пак случи се някога
друг път някой от нас да поеме,
нека с тебе не се нараняваме.
Едно нещо аз ти обещавам:
Да направя жертвено ложе
за парчетата разбито сърце
и хилядите очи да положа
на умъртвените си мечти.
Със ситни бисери ще ги обвия
от пресъхнали бъдещи сълзи.
С нежен воал ще ги зaвия
от спомените за миналите дни.
Нека да не търсим оправдания
от измъчени, скърцащи думи.
Нека не си крещим обвинения
и тежки проклятия помежду ни.
След себе си да затворим тихо вратата
на другата душа, вече необичана.
Начини на връзка в забрава да останат
и стихове, какво било е, да не изричаме...
© Нели Илиева All rights reserved.
ЧБМ и весела пролет!