Когато Музата ми отлетя,
покой намерих в планината,
избрах си малка пещера
и там останах да я чакам.
Проточиха се дни трънливи,
безрадостно живях години три,
едно поточе ромонливо
отнесе лютите сълзи.
Прелитат птици във небето,
пак чакам нейните крила,
така копнее ми сърцето
с една несбъдната мечта.
А ти, ако все още чакаш,
ела във тази планина.
© Аластор All rights reserved.
Вземи се малко поогледай!
И Муза намери си сам,
по - хубава и смела
...щото оная или е била страхлива или те е отписала вече