Акорд
Вече стихна града
и вали тишина,
на сълзи се отцежда
тревога – и на сън,
и в душата сама
неуморно се лее
мелодия -
да приспя не можах
в меланхолна тъма
обичта;
твоят лик
доизтлява в съня,
през деня
се загнездва зародиш
в утроба.
Като белег от сърп
на луна над сърцето,
многоволтна дъга
ги обгаря до пепел,
светят устни
от страст.
Този блян във звезди
ще ме гледа с очи
като твоите,
като твоя ръка
ще ме милва
врабец
на прозореца.
Ах, докога
лунатично ще моля
за обич!??
© Златина Георгиева All rights reserved.