По Ив. Балабанов
Ти… нямаш все още бял шал,
но устните ти крият вкуса на дъгата…
На човека до теб -
кой ли мъж не би завидял?!...
На ръце биха те носили,
биха гледали и децата ти…
Ти си свикнала да се оглеждаш
в тези гладни, орлови очи,
но не им позволяваш да видят
колко всъщност си слаба…
Вдигнала всички платна - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up