bladewolf (Ботьо Петков)
46 25
Jul 4, 2010, 12:24 AM

Акро... стон... 

  Poetry » Other
643 0 0
Един момент обръща вечност -
Дотук уж всичко се разбира.
Изминат път на безконечност.
Но буцата расте, не спира
Макар да ръсим хлад- потим се...
Оттам нататък зло се пръква.
Море от пот, крещим, солим се.
Едва засмяното помръква.
Не виждаме, а колко знаци?
Тук зрящи малко, бол глупаци!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ботьо Петков All rights reserved.

Random works
: ??:??