Jan 13, 2011, 1:10 PM

Акростих 

  Poetry » Love
759 0 1

Едно море от чувства и наслада.

Днес ще преплуваме с теб.

Насън се носим сякаш в забрава.

А сякаш е реалност туй навред!

 

Любовно наслаждават се вълните, на

Юг и север в безкраен кръговрат.

Безспир отмиват там скалите,

От сутрин рано чак до късен здрач.

Във вечността е силата им спотаена.

 

Нито за миг те не престават своя бяг.

И с упорство те сломяват своя враг.

 

Опасност и беди безчет преодоляват,

С волята си те на всичко устояват.

Така урок ни дават всеки път.

А ние хората държим напук,

Все собствените грешки да допуснем.

А с живота си дали ще ги напуснем?

© Валентина Недялкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??