Jun 18, 2015, 6:48 PM

Аквамарин 

  Poetry » Other
688 0 12
Изгубват в мрака бреговете очертания.
Предначертаният ми път е двупосочен...
Водата дави всички съхнещи желания,
а в плитчините мъдростта е най-дълбока.
Дилемата е жажда за попътен вятър.
Най-хладно е след топлите течения.
Бленуваният пристан е събуден кратер,
изригващ в мене лавата си от съмнения.
Потяпям тъмната си половина под водата
и като айсберг пак от себе си отплувам.
Не бих винил нощта, че счупен е компаса,
ако умея още по звездите да пътувам, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Random works
: ??:??