Jul 23, 2008, 12:36 AM

Акварелно 

  Poetry » Other
709 0 3
 

АКВАРЕЛНО

 

Дъждът размива акварелно

ухания и звуци летни...

Може ли да стане по-зелено?

 

В разтворената мида на небето

узрява залез като розов бисер,

загубил своя дом - морето...

 

Няма смисъл и нужда

от толкова много усилия,

а без тях ти изглеждам чужда.

 

Сега за миг ще помечтая

за сто и една невъзможности...

все пак това е края.

 

Не, че нещо... обаче...

всичко си има граници,

а ти я прескочи, юначе!

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??