Албум

                Животът вледени и вкамени
                               сълзите ни, сърцето и мечтите,
                    годините минават като дни
                               и никоя не спря да ме попита...

                    Момче ли съм аз още или мъж
                         и сякаш вчера се заканвах: “- Да порасна!”
                    Животът се изниза изведнъж,
                         само спомените смеят се и плачат...

                    Гърдите ни отрониха въздишка,
                         сълзите във очите ни лютят,
                   а Времето препуска и не иска
                         да позабави малко своя бяг...

                  И някой ден ръцете ще отворят
                         албума ни, внезапно пожълтял,
                  и снимки черно-бяло ще говорят,
                         че целият живот е отлетял...

                     22.37

                  04.06.1998