Изтляват ли въздишките по залез
с умората в очите на косача?
Аз мога да издраскам с показалец
чертата, откъдето плисва здрачът.
Била съм тук. И беше сякаш вчера.
Но моя глас едва ли някой помни.
Опитвах се в стъклата да намеря
следи от дъжд – внезапен и бездомен.
Но няма нищо. Само прах и пепел,
кълчищата – изронени сред пруста.
И сенките се лутат като слепи,
когато есента коси разпусне. ...