Албумче за „оттатък“
Понякога съм толкова добра,
че ме сърби гърба зад раменете
(навярно никнат ми крила)
и не вървя, а правя пируети.
Понякога съм светла и светът
не е такова чак ужасно място.
Светът е залив на брега
под пръхкав морски бриз и ситен пясък.
Светът е курабийка, мелба, джус
и гали ми се в лявата презрамка,
светът оставя сладък вкус,
излегнат под чадърената сянка.
И, мързеливо примижал с око,
ме духва като кичур от носа си,
и нося се - едно перо,
и пиша букви по самия въздух.
Понякога съм толкова добра,
че даже огледалото обичам
и като картичка мига
прикътвам при колекцията " Лично".
Албумче, с всичките " понякога" -
единственото само мое нещо.
Имотът на бедняка е.
("Оттатък" като тръгне да се мести.)
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно произведение! Точно предадено чувство чрез миниатюрните му детайли. Разнежи ме! Едно от най-добрите, които съм ти чела! Адмирации!!! По-великолепна от всякога
-
/Светът е залив на брега
под пухкав морски бриз и ситен пясък./
Не бих го запазил само за оттатък,то си е за тук!
/Понякога съм толкова добра
че даже огледалото обичам/
Тези мигове човек не трябва да оставя за оттатък а с любов да ги раздава!Поздрави!!! -
Аплодисменти!
-
Аплодирам таланта ти, Радост! Истинско удоволствие е за мен твоята поезия!!!
-
И, мързеливо примижал с око,
ме духва като кичур от носа си,
и нося се - едно перо,
и пиша букви по самия въздух.
Е, как ми хареса това! Много!
Доставящ наслада микс от представи, усещания и настроение! -
Как можа мама да ме роди толкова хубава!- това ли си казваш пред огледалото?! ЕХ ти-и-и! Албумче за оттатък ...не се бях замислял досега ама май всичките ни стихове са точно това! Браво ти!!!
-
Герданче от нанизани "понякога"-
това е всъщност цял един живот.
Оставя отпечатък по душата и
преброява от "безкрайност" до "едно"
Чаровница си Радост! -
Не съм бил винаги добър.... Ала нали
и някой трябва просто да воюва.
Меч да върти. Да стреля със стрели.
А не да се усмихва и лудува.
Да, бил съм аз и лош. Но таз война,
в която съм воювал - безпощадно -
за моята мила, мъничка страна -
от мен сто пъти е била по-гадна.... -
Талантът си е талант, а ти си нещо повече, Радост!
Радвам се, че си тук! -
!!!...
-
Така е,Радост моя!Дай Боже всекиму, едно албумче за "Отатък"!
-
Е, тук не мога да не стана и с поклон да аплодирам!
Дечко, голямо удоволствие си!
Пълниш ми душата, страхотийо, такава!
Финалът е много силен.
Имотът не беднака, албумчето "с всичките " понякога" ", които са си само негови, част от духовния му (а не материален живот), с който имот (богатство) той отива (както всички хора) в Отвъдното... страхотно!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=186&WorkID=10022&Level=2
Защото не е упоменато това да е пародия.
Не се сърди, Радост. Точно, ние, пишещите трябва да внимаваме за авторките права.
Хубав финал! Истинското богатство е там, където няма крадци, молци и ръжда, то е нетленно в неовехтяващи кесии.