Алчни за любов
Майка ги посреща
с топла прегръдка,
а с приятели сълзят очите,
от смях.
Все казват, че няма кого
да обичат и кой да обича
техния свят.
Алчни за любов...
Защото все ги броите дните
и все ги броите червените рози.
Кутията с бижута –
пълна до горе,
албумите с фалшиви усмивки –
и те.
А когато отново плачеш,
на приятелско рамо
и прегърнеш майка,
в труден момент,
оценете я тази любов,
защото това е тази, истинската,
която все не намирате.
В. Динчийкси
© Виктор Динчийски All rights reserved.