Камбанният звън, съвършен и едва доловим,
подлежи на проверка от Кошмарния сън –
в стадий ,,гъсеница” крилата са още незрими.
Сиво е, снежно е, мъртво е;
няма небе, нито земя.
Кехлибарени боси слънца,
каменни сухи ръце, остарели деца,
непораснали, гнили, мухлясали
северни ветрове.
И пропъдена красота.
Дори Шекспир би се почувствал
неловко на сцената; без сонети ...