yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
Aug 24, 2011, 12:42 PM

Alegro non molto 

  Poetry
692 0 11

Дали снегът разчете мислите
на сивия врабец от  клончето,
разгърнал ледения нотопис,
зашепнал сините му тонове,

ала спря небрежно да се сипе
върху керемидените писти.
Стрехата ръсна дъх коминено
с опушване до жълтолистно.

Закапаха сълзите ù в окото,
в локвата, изпила небесата,
в рими скрежови завърза косо
смръзналия  до въздишка вятър.

А пък зимата – да я закичиш
върху хурка – пухкава къделя –
да я изпредеш на тънка нишка.
От понеделник до неделята

да намотаваш бялата ù прежда
по черничевата мотовилка,
да запариш чай с липа и мента
и прибавиш мед с тръпчива жилка...

Да слушаш как простенват халите
и ти се молят да ги приютиш
като врабеца, кацнал на перваза,
и да нарониш думи и трохи...

...и щом посипе ноти звездопадът,
да гледаш как по пълнолуние
цигулките на бедния Вивалди
чегъртат бурята от струните.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??