vitality2 (Мария)
240 529
Jul 7, 2017, 11:22 AM

Ален стяг 

  Poetry » Phylosophy
495 0 0
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Душата ми гола роди се пред всички,
без плът, без окови, без рамки, без сглобки.
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Гласът му отекна в здрача, смирен
от вяло безвремие, кроежи и плен.
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Зовът му в защитно поле ме обгърна
и ален стяг над чертога развърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Random works
: ??:??