Политна от ръба на пропастта
към вятъра погледна за спасение.
Понесе я и с нея полетя,
в прегръдка да му бъде вдъхновение.
И вкопчена, останала без дъх
припяваше последната си песен.
От ехото на див усоен връх
кънтеше екотът небесен.
Изстена, съкровени въжделения
притихнаха, сподавени от напора.
Летеше пагубно в опиянение,
посестрима достойна бе на вятъра. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up