Плачеш ли с алени сълзи и ти като мене?
Пламък от свещ аз видях как скръбта приютява.
Може би чувствал си болка в сърцето ранено.
Мъдрият дъжд свойте капки в сълзите вселява.
Знам и какво е с душата да скачате в бездна.
Долу тревата расте. С мекота те лекува...
Давиш се в ручей лъжлив... А небето е звездно.
С честни очи те спасява! Дали ти се струва?
А уредиш ли с Живота прощално сбогуване,
за да забравиш на дните си тъжните ноти,
Той ще кръжи като птица над теб, да целуне
земния ангел, прегърнал смъртта си без ропот. ...