Aug 1, 2014, 3:49 PM

Аленият прилив 

  Poetry » Other
1051 0 0
Застанал пред прага на бездната
погълваща светлината,
във мрачни цветове облян,
виждам своя недостижим блян.
Отсреща ми стои странен свят,
опустошени планети се сриват,
огнени комети прелитат,
гаснещи слънца се огъват.
Пожарът в сърцето ми не стихва,
светът около мен рухва,
от пурпурен блясък огрян,
пропадам в неизбежен капан. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виталий Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??