Не в жълто - алеята в парка, а жълта и есенна, болна. И не хубава есен, която рисуват художници млади... А болест, която е страшна! И никоя четка не смее дори натам да погледне... И бяло остава платното. И болно е... в мен. На някаква пейка едно тяло зъзне. Душа без копнежи – душа безнадеждна... Лице – платно жълто пиещо витамини,- да, полезни, естествено, но дяволско жълти! Жалка есен и търсещи песове,- вятър кикотещ се а горе - навъсени, скъсани листи... Листа под небе. Горе... Горе, какво е? Въпроси, заплетени мисли безпосочни... Търсещи истини в грозното... А някакви хора със някакво куче в есента се разхождат и си говорят, че тук било хубаво, че красиви били тук дърветата и алеята жълта във парка...
Никога няма да разбера защо тъжните стихове свучат по-добре от усмихнатите...Като че ли ние хората изпитваме някаква потребност от меланхолични и носталгични емоции, повече отколкото от радостта...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.