Когато дете се роди нежелано,
още от първата си глътка живот,
то се ражда в сълзи обляно,
усещайки сблъсъкът студен и жесток.
А сблъсъкът е само начало,
на дните самотни, къде предстоят.
Да проплаква самичко: „ Къде си пак, мамо?“,
и ден след ден да го залива гневът.
Когато дете се роди нежелано,
то е обречено на тази съдба,
да расне само,егоистично ,кораво,
за да победи някак страхът.
Самичко се бори, само се приспива,
само се завива в късния час,
сам самичко сълзите изтрива ,
къде е семейството пита, тогаз?
И когато то вече пораства,
започва да усеща в гърдите си мощ,
ала тя не е нищо различно,
от самотата,в която е заровило нос.
Когато дете роди се без обич,
а че е бреме му се повтаря всеки ден,
нима очаква се то да е мило,
покорно,без да мрази рожденият ген.
Такова дете е родено за Алфа,
за да води велики дела,
защото когато в бурите сам си,
страхът закалява такива сърца.
Любовта се превръща във сила,
самотата става свобода,
усмивката сърдечна и мила,
става ключ за всяка врата.
Но знай, че дете като нея,
било обречено на такава съдба,
прошка тя дори на майка не дава,
тя заслужава да живее с греха.
Когато дете се роди нежелано,
гневът във вените му тече вместо кръв,
а омразата дробовете му пълни,
вместо въздух – живота е такъв!
И не вини ти детето, че е такова сега,
вина то никаква няма,
просто самичко порасна,
пребори се и стана жена!
И въпреки болката която изпитва,
все още чувства любов,
към птици и вълци, към вода, към цветя.
Към почвата черна и рохка,
по която стъпва с боси крака.
А ти не идвай, когато е тиха!
Не обърквай, тази детска душа,
там ти не ще намериш, прошката,
която милно желаеш сега.
За майка такава я няма! Върви си!
Радвай се на живота си клет,
обичай всичко друго и всички,
както го правеше и до днес.
Когато дете се роди нежелано,
то вече си няма рода,
забравило напълно думата „мамо“,
а баща му лежи под пръстта.
© Надежда Атанасова All rights reserved.