Mar 28, 2024, 3:33 PM

Алхимия на бурята 

  Poetry » Love
157 4 4

АЛХИМИЯ НА БУРЯТА

Пресях мъглите в плитката река –
заплетох се сред жилавите гръсти.
В съня си бях протегнала ръка –
очите ти по изгрев да покръстя.

Изплаках се на стих, ала разбрах,
че в него няма никой да се скрие.
Не казвай, любовта ми че е грях.
Единствено гневът ми е стихиен.

Но той не е причина да не спиш.
И не е повод да не ми повярваш.
От мен ако направил си фетиш,
душата ми ще се превърне в гарван.

След мене ще се ширне пустота.
Готов ли си сред нищото да хлътнеш?
Обител няма друга на света.
Защото всяко бягство е безпътно.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??