Заключена съм в златна клетка.
Изтъкана съм от благородните лъжи.
Сърцето си заложих на рулетка,
а то в прегръдката му пак се скри.
Любовта във мен не е красива,
тя черна е, по-черна от тъма.
Душата ми, душа на горска самодива,
се лута във безпътната тъма.
И моите дни са тъй безкрайно мрачни,
по-мрачни даже от нощта,
а мислите ми, тъй прозрачни,
се скитат във безкрая на света. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up