Сяда в дъното на бара
и започва надпреварата.
Поръчва си чаша вино,
червено – като кръвта,
за изминалите години,
за които е виновна тя.
Продължава с уиски,
без фъстъци и бадеми,
да почувства по-близки
някогашните му подеми.
И половин чаша водка –
ледено студена, силна,
за мислената разходка
и стъпките му стабилни.
С течен цвят на карамел,
маха за двеста грама ром,
вкъщи е споменът смел,
а там ще влиза с взлом.
Търси и бутилка бира –
подкрепата за из път,
а на входа чак разбира,
че му липсва ключът.
Така пред своята къща,
да чака или да се връща?
© Никица Христов All rights reserved.
По-добре - без коментар.