Поемаш ме на малки глътки,
със привкус на абсент и суета.
Намираш ме във всяка чаша,
агонизирайки от жажда и желание.
Напомням ти едно далечно ехо –
усещане за тръпка, страст и тишина.
Но нещо в мен те вика и примамва...
Онази мека, деликатна топлина,
разляла се по тялото и по езика,
когато ме опита на разсъмване,
в прегръдката на новата зора!