Алпинисти

Feb 19, 2014, 12:09 AM

Poetry » Phylosophy

513 0 7

Безкрайна пропаст е пoд нас.
Ти се подхлъзваш на ръба.
Пропадаш ти и бързо аз
подавам ти една ръка.
Но ти тежиш като олово.
Не знам дали ще издържа.
Да те издърпам аз не мога -
да те държа ще продължа.
Изплъзват се ръцете потни
и знаем веч дошъл е края.
Там на ръба сме най-самотни,
пред самотата на безкрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Алпинисти

Искате да прочетете повече?

Random works