АМБРОЗИЯ
Някой пише с пеперуди и пера
по моята забравена душа.
Пълня се с трепет и лунна светлина,
изчезна чувството, че съм загубена.
Кой? Защо? Къде? Кога?
Не мога просто да си обясня така.
Прорязва ме внезапно каменна тъга,
изчезнаха в мастило моите писма.
Неговата тъмнота по нотите им се разля
и загуби се в сърцето ми нощта.
Потулих на звездите вечни песента ...